Проклятието на Ричард III
На 5 септември 2012 г., учени от университета в Лестър откриват костите на английския крал Ричард III. От този ден нататък, хората, които са участвали в откриването започват загадъчно да умират един след друг.
Много от оцелелите работници и учени признават, че започват да се чувстват все по-притеснени, тъй като броят на смъртните случаи на хора, свързани с останките се разраства бързо. Смъртта на 37-годишния строителен работник Конър Морисън още повече засили слуховете за проклятието на крал Ричард III.
Слуховете за съществуването на проклятие започнаха да се разпространяват в интернет през последните месеци, заради мистериозната смърт на много от работниците, които са открили останките през септември 2012 г. Седем от строителните работници са вече мъртви, както и двама от учените изследвали скелета. Като прибавим смъртта и на още двама изследователи, анализирали костите, броят на загиналите участници набъбва до единадесет.
Много от смъртните случаи, приписвани на проклятието са настъпили в рамките на насилие и необичайни обстоятелства. Уилям О'Лиъри умира, след като развива рядка. Багериста, които открива костите, Джеймс Олбрайт, е застрелян от съпругата си по време на спор, две седмици по-късно. Рентгенолога, който изследва костите, Франсис Крауфорд, се твърди, че се е хвърлил от седмия си етаж, както и член на екипа по разкопките, Карлос Гереро, бе убит в улична престрелка по време на пътуване в Италия.
Всичко на всичко, единадесет души, свързани по някакъв начин със скелета, са загинали през последните две години, а девет от тях са починали от внезапна, насилствена смърт. Това накара много хора да заговорят за наличието на проклятие заобикалящо останките на крал Ричард III.
Крал Ричард III е последният английски крал, убит по време на битка, на 22 август 1485 по време на битката при Босуърт. Идентифицирането на тялото на крал Ричард, направено през 2013 г., показа, че скелетът е имал общо 11 рани, които очевидно са били нанесени в битка, като осем от тях са на черепа.
След смъртта му, тялото му било погребано в църква в Лестър, но точното местоположение е загубено с течение на времето, което се дължи на последващо развитие на градската среда.
Много от оцелелите работници и учени признават, че започват да се чувстват все по-притеснени, тъй като броят на смъртните случаи на хора, свързани с останките се разраства бързо. Смъртта на 37-годишния строителен работник Конър Морисън още повече засили слуховете за проклятието на крал Ричард III.
Слуховете за съществуването на проклятие започнаха да се разпространяват в интернет през последните месеци, заради мистериозната смърт на много от работниците, които са открили останките през септември 2012 г. Седем от строителните работници са вече мъртви, както и двама от учените изследвали скелета. Като прибавим смъртта и на още двама изследователи, анализирали костите, броят на загиналите участници набъбва до единадесет.
Много от смъртните случаи, приписвани на проклятието са настъпили в рамките на насилие и необичайни обстоятелства. Уилям О'Лиъри умира, след като развива рядка. Багериста, които открива костите, Джеймс Олбрайт, е застрелян от съпругата си по време на спор, две седмици по-късно. Рентгенолога, който изследва костите, Франсис Крауфорд, се твърди, че се е хвърлил от седмия си етаж, както и член на екипа по разкопките, Карлос Гереро, бе убит в улична престрелка по време на пътуване в Италия.
Всичко на всичко, единадесет души, свързани по някакъв начин със скелета, са загинали през последните две години, а девет от тях са починали от внезапна, насилствена смърт. Това накара много хора да заговорят за наличието на проклятие заобикалящо останките на крал Ричард III.
Крал Ричард III е последният английски крал, убит по време на битка, на 22 август 1485 по време на битката при Босуърт. Идентифицирането на тялото на крал Ричард, направено през 2013 г., показа, че скелетът е имал общо 11 рани, които очевидно са били нанесени в битка, като осем от тях са на черепа.
След смъртта му, тялото му било погребано в църква в Лестър, но точното местоположение е загубено с течение на времето, което се дължи на последващо развитие на градската среда.
